ресурси

IMG04057

Аристотел на български:

преводи, интерпретации, дисертации.

А. Изцяло преведени съчинения: 

Аристотел. Атинската държавна уредба. С., 1904, Българска библиотека №5, превод, коментар и предговор Гаврил Кацаров. Факсимилно преиздадено в: Гаврил Кацаров. Избрани съчинения. Том ІІ, съставител доц.д-р Петър Делев. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2004, 803-899. Трето електронно издание:

https://projectoria.com/product/product?path=59&product_id=52

Поетиката на Аристотеля. Превод и коментар Кръстьо Генов и Петър Радев. С., 1943, 1947. Второ поправено и допълнено издание. Книгоиздателство „Хемус”.

Аристотел. За поетическото изкуство. Превод  и встъп. ст. Александър Ничев, С.,1975 г. “Наука и изкуство”. Второ изд. СОФИ-Р, 1993. Трето изд. „Захарий Стоянов”, 2013.

Аристотел. За душата. “Наука и изкуство”, С., 1979. Превод: д-р Марко Марков. Всъпителна студия Ради Радев Второ изд. ЛИК, 2006.

Аристотел. Реторика. Превод и встъп. студия Александър Ничев, С., 1986 г. Изд. “Наука и изкуство”. Второ изд. СОФИ-Р, 1993. Трето изд. „Захарий Стоянов”, 2013.

Аристотел. Категории. Превод, встъпителна студия и коментар Иван Христов, С., 1992 г. Изд. “Наука и изкуство”; Фондация Отворено общество. Второ изд. в двуезичното издание на ОРГАНОН, част 1, „Захарий Стоянов”, С. 2008.

Аристотел. Аналитики. Том първи. С., 1997, ИК „Христо Ботев”, съдържа За тълкуването и Първа аналитика. Превод, предговор, коментар и библиография Иван Христов.

Второ изд. в двуезичното издание на ОРГАНОН, част 1, „Захарий Стоянов”, С. 2008.

Аристотел. Топика. Превод и коментар Иван Христов, С., 1998 г. Изд. “Захарий Стоянов”. Като приложения съдържа статии на Лео Елдърс, А. Фрагщайн, Сузан Мансион, Дж. Е. Л. Оуен, дьо Патер, Солмсън и Корнелия Йохан де Фогел.

Второ изд. в двуезичното издание на ОРГАНОН, част 2, „Захарий Стоянов”, С. 2009.

Аристотел. Атинската полития. С., 1993, изд. Христо Ботев, превод Цветана Панициду и Хари Паницидис. Предговор и коментар Хари Паницидис.

Аристотел. Никомахова етика. С., 1993 г., Изд. ГАЛ – ИКО. Превод Теменуга Ангелова, ред. Искра Генчева. Научна редакция и коментар Ради Радев.

Аристотел. Политика. Превод Анастас Герджиков, Издателство Отворено общество, С., 1995. Предговори на Богдан Богданов и Олоф Гигон.

Аристотел. Физиогномика, С., 1998 г. Превод и послеслов Хари Паницидис. Изд. ЛИК и Вермеер. Второ изд. ЛИК 2006.

Аристотел.  Метафизика. С., 2000, изд. СОНМ, превод Николай Гочев (книги І-ІІІ, Х-ХІV) и Иван Христов (книги ІV-ІХ). Предговори: Димка Гочева, Николай Гочев, Иван Христов.

Аристотел. За небето. За възникването и загиването. Превод, бележки и индекс на “За небето” – Димка Гочева; превод, бележки и индекс на “За възникването и загиването” – Димитър Илиев. Ред. Владимир Маринов. Послеслов Мария Николова.  Встъп. студия и библиография Димка Гочева. С., СОНМ, 2006 г.

Аристотел, псевдо-Аристотел, Ксенофонт и Хиерокъл. В: Икономика. Антични автори за стопанството. прев. Георги Гочев, редакция Николай Гочев.

Библиотека “ДЕЛОС”, С., 2006, СОНМ.

Аристотел. Съчинения в шест тома. Том І Органон, част І: Категории, За тълкуването и Първа аналитика (2007); част ІІ: Втора аналитика, Топика и За софистическите опровержения (2009). С., Изд. “Захарий Стоянов”.  Превод, коментар, индекс и библиография Иван Христов.

Том II, част I. Физика. Превод и предговор Цочо Бояджиев. С., 2012, „Захарий Стоянов”. Предговор и бележки.

Псевдо-Аристотел. Реторика към Александър. Превод Георги Гочев, ред. Николай Гочев, Библиотека “ДЕЛОС”, С., 2004, СОНМ.

                                 Интерпретации от наши колеги:

Андонов, Александър. Философията и проблемите на духа. С., 2010, УИ “Св. Климент Охридски”.

Андонов, Александър. Вероятност, възможност, действителност. ГСУ, Книга Философия, 1981, т. 74.

Андонов, Александър. Необходимост и случайност. ГСУ, т. LХVI – ФФ, Книга Философия, 1972, 157-182.

Апостолова, Иванка. Развитие на схващанията за причинността. ГСУ, т. LIV – ФИФ, кн. 2, 1960, 177-261.

Балабанов, Ал. История на класическата литература. Второ преработено издание. Пловдив, 1917 г. Книгоиздателство Хр. Г. Данов.

Богданов, Б. Литературата на елинизма. С., 1979, 1997, “Анубис”.

Богданов, Б. История на старогръцката култура. С., 1989, “Наука и изкуство”.

Богданов, Б. Старогръцката литература. Исторически особености и жанрово многообразие. С., 1992, Просвета.

Богданов, Б. Отделно и заедно. С., изд. „Планета 3”, 2005

Богданов, Богдан. За културно-историческата основа на философията, или за философията като философствуване. В: Философска мисъл, кн. 11, 1985.

Бояджиев, Цочо. Неписаното учение на Платон. С., 1984, „Наука и изкуство”.

Бояджиев, Цочо. Античната философия като феномен на културата. С., 1994, изд. „Любомъдрие”.

Бояджиев, Цочо. Философия на европейското средновековие. С., 1994, Философска фондация „Минерва”.

Бояджиев, Цочо и Здравко Попов (съставителство и встъпителна студия). Антология Идеята за времето. С., 1985, “Наука и изкуство”.

Бояджиев, Цочо и Георги Каприев (съставителство). Антология Средновековни философи. С., 1994, УИ „Св. Климент Охридски”.

Боянов, Слави. Йонийската натурфилософия като начало на науката. Опит за проследяване на условията и причините за възникване на научните познания. В: ГСУ, Книга Историко-филологически факултет. Т. 26, 1950.

Бънков, Ангел. Проблемата за единичното и общото в логиката на Аристотел. В: ГСУ, Т. 76, Книга Философия, 1983.

Вацов, Димитър. Онтология на утвърждаването. Ницше като задача. С., 2003, изд. „Изток-Запад”.

Видева, Недялка, съст. Траектории на етиката. С., 2007, УИ „Св. Климент Охридски”.

Видева, Недялка. Етика и право. С., изд. „Минерва”, 2002, в съавторство с Петър Горанов.

Гаврилов, Аристотел. За природата на съзнанието, В: ГСУ, Т. LV – ФИФ, кн. 2, 1961, 255-355.

Георгиев, Олег. Изследвания върху индивидуалността в европейското средновековие. С., 1998, „ЛИК”.

Герджиков, Анастас. Clementia. Образът на принцепса в римската литература и идеологията на ранния принципат. С., 2004, УИ “Св. Климент Охридски”.

Герджиков, Анастас. Качествата на императора според корпуса на латинските панегирици. С., 2007, Изток-Запад.

Герджиков, Анастас. Огледалото на владетеля. Възникване е развитие на жанра Speculum regale в античността и ранното средновековие. Изд. “Кармен 2005”, С., 2006.

Герджиков, Анастас. Развитие на жанра Speculum regale през ХІІ и ХІІІ век.

Изд. “Кармен 2005”, С., 2006.

Gerdjikov, A. Aristoteles’ Kritik an Platons politischen Schriften. В: Helikon, 31–32, 1991–1992, Roma 1993.

Герджиков, Анастас. Структура и цел на I книга на Аристотеловата „Политика”. В: ΣYMPOΣION, или Античност и хуманитаристика. Изследвания в чест на проф. Б. Богданов. Съст. Виолета Герджикова, Николай Гочев и Йоана Сиракова, С., 2000, 64–74.

Герджиков, Анастас. За какво ни е „Метафизика”? Рецензия за първия български превод на Аристотеловата Метафизика. Превод Николай Гочев и Иван Христов. В: „Критика и хуманизъм”, кн. 10, 2001/1, 174-177.

Герджиков, Сергей. Редукционизмът и логиката на биологичното познание. ГСУ, Т. 74 – ФФ, Книга Философия, 1981, 266-292;

Герджиков, Сергей. Животът като проблем на философията и на емпиричната наука. ГСУ, т. 77 – ФФ, Книга 2: Философия, 1984, 50-78.

Герджикова, Виолета. Неуютната класика. В: Продължаващата античност. Специален тематичен брой на Критика и хуманизъм. 2002/, кн. 13. Водещ броя Доротея Табакова. с. 7-33.

Гичева, Димка. В лабиринта на Платон и Аристотел. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 1994.

Гичева, Димка За необходимостта и възможността на превеждането на Аристотел на български език. В: ГСУ, Т. 81 – ФФ, Книга 2: Философия, 1989/90, с. 48-77.

Гичева-Гочева, Димка. Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм. С. ЛИК, 1999.

Гочев, Николай. ΠΟΙΗΣΙΣ. Класически и съвременни опити по теория на старогръцката литература. Том І: Аристотел и Хегел. С.,  2004, “Сонм”.

Гочев, Николай. Писма до Егина. Епистоларен роман за живота на Платон. С., изд. СОНМ, 2006.

Гочев, Николай. Александрия. Разкази за хора, книги и градове. Изд. СОНМ, 2002.

Гочева, Димка (съст.). Политическата мисъл на европейското “минало”. С., 2010, УИ “Св. Климент Охридски”. Научни редактори Иглика Милушева и Невена Панова. С текстове от: Галина Иванова, Елена Георгиева, Иглика Милушева, Георги Янков, Димка Гочева, Николай Гочев.

Гочева, Димка. ΠΟΙΚΙΛΙΑ. Една книга за класическите гръцки мислители. С., 2013, УИ „Св. Климент Охридски”.

Грозев, Грозю. Материалистически и диалектически тенденции във философията на Аристотел. В: ГСУ, т. XLVIII – ФИФ, Книга 1: Философия и педагогия, 1953/54, 3-106.

Гънгов, Александър. Логика на измамата. С., 2004, „Авангард Прима”.

Дафов, Веселин. Категории и битие, Изд. „Проектория”, С., 2012, електронно издание.

Дафов, Веселин.  Моменти онтология. Изд. „Проектория”, С., 2014, електронно издание.

Денков, Димитър. Въведение във философията. С., 2006, УИ „Св. Климент Охридски”.

Денкова, Лидия. Етика. Начален курс. С., 2003, изд. „Планета3” и Издателство на НБУ.

Димитров, Димитър. Философия, култура и политика в късната античност. Случаят на Синезий от Кирена. В. Търново, 2005, Фабер.

Димитров, Димитър. Езичници и християни през ІV век. Модели на поведение. Емалиол, В. Търново, 2000.

Димитрова, Мария. Древногръцките софисти като изразители на релативистки светоглед. В: ГСУ, т. 78 – ФФ, 1985, 60-76.

Желев, Желю. Модалните категории. С., 1974.

Зелински, Т. Античният свят и ние. Популярни лекции. С., Книгоиздателство “Просвета”, 1920 г. Преведе И.Г. Раев с увод от проф. д-р Г. И. Кацаров.

Кацаров, Гаврил. Избрани съчинения.

Том І. Съставители доц. д-р Петър Делев и д-р Тодор Попнеделев. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2001, Университетска библиотека №390.

Том ІІ. Съставител доц. д-р Петър Делев. УИ „Св. Климент Охридски”, С., 2001, Университетска библиотека №390. С., 2004.

Кючуков, Ламбо. Системните проблеми: история и съвременност. С., 1990, УИ „Св. Климент Охридски”.

Манчев, Боян. Логика на политическото. С., 2012, Фондация за хуманитарни и социални изследвания, изд. „Изток-Запад”.

Манчев, Боян. Тялото – Метаморфоза. С., 2007, изд. алтера, Делта Ентъртеймънт ЕООД.

Минева, Силвия. Съставителство, встъпителна студия и превод на фрагментите в тематичната антология Стоици. С., 1995, „ЛИК”. Второ дигитално издание:

https://projectoria.com/product/product?path=64&product_id=88

Михалчев, Димитър. Форма и отношение. Принос към учението за познанието. Том Първи. С., 1914, Издание на Софийския Университет.

Михалчев, Димитър. Към въпроса за относителността на истината. В: ГСУ, Т. ХХХIII – ИФФ, 1936/37, 1-54.

Михалчев, Димитър. Традиционната логика и нейното материалистическо обосноваване. С., 1998, изд. „Захарий Стоянов”. Предговор Исак Паси.

Нешев, Кирил. Опит за критичен анализ на основни понятия на евдемонистичната етична система. В:ГСУ, т. LХII – ФИФ. Кн. 1: Философия, 1968.

Нешев, Кирил. Към въпроса за целта на моралното действие. В: ГСУ, т. LХIV – ФИФ, Книга 1: Философия, 1970, 181-245.

Нешев Кирил. Морална цел и морална свобода. В: ГСУ,т. LХVI – ФФ, кн. Философия, 1972, 115-156.

Нешев, Кирил. Към въпроса за класификацията на домарксовите етични системи. Т. LVII – ФИФ, кн. 1, 1963, 71-106.

Ничев, Александър Димитров (11.05.1922 – 16.11.1988);

основни преводи и публикации за и около Аристотел в хронологичен ред,

заимствани от пълната библиография, публикувана на сайта на катедрата

по Класическа филология във ФКНФ:

http://kkf.proclassics.org/documents/Nicev%20bibl-rr.pdf

1949:

Атическата трагедия в нормите на Аристотел. В: Годишник на Софийския университет, Историко-филологически факултет, 45/4, 1-154.

Едно тълкуване на Аристотеловата „Поетика“ у нас (Кръстьо Генов и Петър Радев. Поетиката на Аристотеля. Пълен превод от старогръцки с критичен увод и бележки. Второ поправено и допълнено издание. София, Хемус, 1947. 156 с.). В: Септември, ІІ/2, 153-157. (рецензия)

1950:

Трагедията „Едип цар“ – атака срещу гръцкия материализъм. В: Език и литература, 2/1950, 137-144.

М. Д. Петрушевски. Дефинициjата на трагедиjата каj Аристотела и катарсата. = Годишен зборник. Филозофски факултет на универзитетот. Скопjе 1948, кн. 1, стр. 3-17.

1954:

Връзката между Държавата на Платон и Поетиката на Аристотел по въпросите за „подражателната“ поезия и катарзиса. В: Годишник на Софийския университет, Филологически факултет, 47, 123-200.

Считали ли эпикурейцы что боги действительно существуют? В: Г СУ, Филологически факултет, 48, 283-305.

1956:

Съчетанието παρὰ τὴν δόξαν в Поетиката на Аристотел. В: ГСУ, Филологически факултет, 51/1, 448-487.

1958:

Gorgias über die Tragödie. В: Г СУ, Филологически факултет, 52/2, 321-361.

Quelques parallèles latins de l’expression παρὰ τὴν δόξαν. В: Изследвания в чест на акад. Димитър Дечев по случай 80-годишнината му. София, 75-79.

1962:

La faute tragique dans l’Œdipe-Roi de Sophocle. В: Г СУ, Филологически факултет, 55/2, 581-689.

Към коментара на Аристотеловата „Поетика“ (гл. 25). В: Г СУ, Филологически факултет, 55/2, 691-718.

Към коментара на Горгиевата „Възхвала на Елена“. В: Из историята на световната литература. С., 183-187.

Die Tragödie.  In: Antike Dichtung. Lehrmaterial für das Fernstudium. Bernau, 118-135.

1963:

Wie ist die tragische Katharsis zu deuten? Proklos über die Katharsis.  In: Acta antiqua Philippopolitana. Studia historica et philologica. Serdicae, 215-228.

Plato und Aristoteles über die Wirkung der Tragödie. Helikon (Messina), ІV/1-4, 229-252

Gegen einen platonisierten Aristoteles [Й. Денигер. Wahres Sein in der Philosophie des Aristoteles, 1961]. В: Г СУ, Факултет по западни филологии, 61/2, 19-27. (рецензия) 1968

1970:

 L’énigme de la catharsis tragique dans Aristote. Sofia, 254 p. Éditions de l’Académie Bulgare des Sciences.

Aristotle’s παρὰ τὴν δόξαν and the modern detective story.

In: Studi classici in onore di Quintino Cataudella. Vol. 2. Catania, 265-278.

Wodurch wird das Auftauchen von phobos bedingt? (Zu Poet. 13, 1453a, 2-6). Euphrosyne (Lisboa), n. s. 5, 363-368.

1975:

Аристотел. За поетическото изкуство. Встъпителна студия, коментар и превод от старогръцки . С., 135 с. (2. издание, 1993)

Προβλήματα τῆς μεταφράσεως τοῦ ἀρχαίου ἑλληνικοῦ δράματος. Πλάτων: δελτίον τῆς Ἑταιρείας Ἑλλήνων φιλολόγων, 55-56, 302-306.

Olympiodore et la catharsis tragique d’Aristote. In: Studi in onore di Anthos Ardizzoni (= Filologia e critica, 25). Roma, 641-659.

Questions éthiques et esthétiques chez Polybe. Ἔλεος chez Polybe et Aristote. Revue des études grecques, 91, 149-157.

1980:

Аристотел и трагедията. Философска мисъл, 2/1980, 58-63.

La catarsi tragica di Aristotele. Homonoia [Budapest], 3, 59-79.

1982:

La catharsis tragique d’Aristote. Nouvelles contributions. Sofia, 175 p. Editions de l’Universite de Sofia.

La „Poétique“ d’Aristote éclairée par sa „Rhétorique“.  In: Association Guillaume Budé. Actes du XIe congrès (Pont-à-Mousson, 29 août – 2 septembre 1983). Paris, 83.

Въпросите на трагедията в един коментар на „Поетиката“. В: Литературна мисъл, 3/1985, 57-70.

Как да превеждаме Платон, Аристотел, Софокъл… Във вестник „Отечествен фронт”, бр. 12083 (1.03.1985). (интервю)

1986:

Аристотел. Реторика. Предговор, встъпителна студия и превод от старогръцки. С., „Наука и изкуство”.

1987:

От „Реториката“ към „Поетиката“. В: Литературна мисъл, 10/1987, 84-98.

Encore une fois sur la «hamartia» aristotélicienne. В: Филология, 17-18, 3-7.

Les questions de la tragédie dans un commentaire de la Poétique. В: Филология, 19-20, 3-18.

1988:

De la Rhétorique vers la Poétique. Euphrosyne (Lisboa), n. s. 16, 9-34.

***

Панчовски, Илия. Хераклитови фрагменти. С., ЛИК, 1999. В посмъртно публикуваната книга са включени няколко статии от студентските години, както и дипломната работа на Илия Панчовски Аргументацията в спора: проблемът за аналогията. Софистическите провокации към философията.

Panchovski, Iliya. The Pattern of Classification of the Sciences in the Didascalicon of Hugh of Saint Victor. Analysis of its Methodology in the Context of the Restoration. MA Thesis in Medieval Studies. The Central European University. Budapest, January 1996. Приложение към Критика и хуманизъм, 2001/1.

Петков, Георги. От диалектика към реторика. Цицерон в перспективата на средновековните трансформации на реториката. В: Сборника  Докторантски изследвания по социални и хуманитарни науки, т. 1, С., 2010, с. 56-91.

Поликаров, Азаря. Кратък очерк върху схващанията за причинността в домарксовата философия. В: ГСУ, т.. XLVIII – ФИФ, кн. 2, 1953/54, 35-61.

Полименов, Тодор. Субстанции, универсалии, пропозиции. Метафизика и философия на езика. С., 2013 г., изд. „Вулкан 4”.

Попов, Здравко. Мит и философия. Съставителство и встъпителна студия. С., 1991 г., второ разширено издание 2016 г. УИ „Св. Климент Охридски“.

Радев, Ради: Библиография на книгите на проф. дфн Ради Радев

Радев, Ради. Материалистически положения в гносеологията на Аристотел. С., 1961, “Наука и изкуство”.

Радев, Ради. Из историята на арабската философия. С., 1966, “Наука и изкуство”.

Радев, Ради. Критика на неотомизма. С., 1970. “Наука и изкуство”.

Радев, Ради. (съставителство и встъпителна студия) Антична философия. Антология. С., “Наука и изкуство”, 1977, 1988. Стара Загора, “Идея”, 1994. Превод: Христо Данов.

Радев, Ради. Сократ. Живот и дело. С., 1980, Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Христо Данов.

Радев, Ради. История на античната философия. С., “Наука и изкуство”, част І, 1981; част ІІ, 1983.

Радев, Ради. Латинският Аристотел. С., 1982, Партиздат. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Лидия Денкова, Румен Даскалов, Маргарита Кискинова.

Радев, Ради. Хераклит. Живот и дело. С., 1986, Партиздат. В приложението: фрагменти от и за Хераклит. Съставителство и превод Ради Радев.

Радев, Ради. Аристотел. С., 1988, изд. “Народна просвета”. Съставителство на приложението Ради Радев. Превод: Марко Марков и Теменуга Ангелова.

Радев, Ради. Аристотел. Историческата съдба на неговата философия. УИ “Климент Охридски”, С., 1989.

Радев, Ради. Велики философи. Част І. С., 1990, “Народна просвета”.

Радев, Ради. (съст. и встъпителна студия) Средновековна философия. Антология. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”. Превод: Христо Данов, Теменуга Михайлова.

Радев, Ради. Антична философия. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”.

Радев, Ради. Средновековна философия. Стара Загора, 1994, изд. “Идея”.

***

Радоилска, Любомира. Съставителство, превод и предговор на изданието Елеати. Фрагменти, изд. “ЛИК”, С., 1996.

Radoilska, Lubomira. Addiction and Weakness of Will. Oxford University Press, 2013.

https://global.oup.com/academic/product/addiction-and-weakness-of-will-9780199641963?cc=us&lang=en&

Radoilska, Lubomira. L’actualité d’Aristote en morale. Presses Universitaires de France, 2007.

https://www.puf.com/content/L_actualit%C3%A9_dAristote_en_morale

Множество други статии и студии на Л. Радоилска за актуалността на аристотелизма в етиката и съвременната биоетика, които са достъпни онлайн:

http://www.phil.cam.ac.uk/people/teaching-research-pages/radoilska

http://www.radoilska.com

Рождественский, Методи. Аристотеловото убеждаване с характер и етотическата аргументация в „Реторика”. В: Сборника  Докторантски изследвания по социални и хуманитарни науки, т. 1, С., 2010, с. 9-55.

Саръилиев, Иван. Аристотел. С., 2013, Издателски център „Боян Пенев”. Разчел, редактирал и подготвил за печат Андрей Ташев. Предговор Владимир Маринов.

Сивилов, Любен. Причина, следствие, причинност. ГСУ, т. 74 – ФФ, Книга Философия, 1981, 86-104.

Спасова, Камелия. Събитие и пример у Платон и Аристотел. С., 2012, Фондация „Литературен вестник”.

Спасова, Правда. Кратък пътеводител през европейската философия за художници. С., 2007, издава Националната художествена академия.

Тодорова, Волга. Параметри на моралния избор при Аристотел. В: Траектории на етиката. Съставител Видева, Недялка. С., 2007, УИ „Св. Климент Охридски”.

Тодорова, Волга. По някои аспекти на категорията добродетел в древногръцката етика. В: ГСУ, т. LХVII – ФФ, Книга Философия, 1973, 159-206.

Янко Янков. Политически и правни учения. Древна Европа. Гърция. Том ІІ, във виртуалното пространство на адрес: http://iankov.blogspot.com/

post scriptum:

Някои от тези заглавия се занимават с един или друг аспект от философстването на Аристотел не като централна тема, а по съвсем периферен път, но заради пълнотата на осмислянето на античната философия, култура и литература и/или заради по-късна важна тяхна рецепция през вековете, съм ги включила в тази библиография на интерпретациите.
Естествено, публикуваното в интернет не е изсечено на камък и всичко може винаги да се допълва и коригира. Онези от вас, които забележите пропуски, моля, пишете ни. Библиографията ще бъде допълвана и обновявана.

При съставянето на библиографията особено полезни ми бяха библиографиите на преподавателите от миналото и днес от катедрата по Класическа филология във ФКНФ, публикувани на катедрения уебсайт, и библиографиите и книгите на изследователя на българската философска култура проф. Добрин Тодоров.

За много други тематични библиографии, събрани от проф. Добрин Тодоров, вижте на сайта на Института за българска философска култура:

http://www.philosophybg.com/2011/06/02/%E2%80%9E%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%88%D0%BD%D0%B8%D0%BA%E2%80%9D-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%83-%E2%80%9E%D1%81%D0%B2-%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%BE%D1%85%D1%80%D0%B8%D0%B4%D1%81

 

Издания на текстовете на Аристотел в оригинал и превод:

Aristotelis Opera omnia, edidit Academia Regia Borusica. Vol. I-II Aristotelis opera Graece ed. I. Bekker, Berlin 1831; vol. V. Index Aristotelicus, ed. H. Bonitz, Berlin 1870.

Barnes, J. (ed.) The Revised Oxford Translation of Aristotle, 2 vols. Princeton 1984.

Aristotelis De anima. Recognovit brevique adnotatione critica instruxit W.D. Ross, Oxonii, e typographeo Clarendoniano, 1959, (1956).

Aristote. De l’âme. Texte établi par A. Jannone. Traduction et notes de E. Barbotin. Paris, Les belles lettres. 1995.

Aristotle. De anima. Books II and III. Translation with Introduction and Notes by D. W. Hamlyn. With a Report on Recent Work by Christopher Schields. Clarendon Press, Oxford, 2002 (1968).

Aristoteles. Über die Seele. Übersetzt von Willy Theiler. Berlin. Akademie Verlag. 1973. Vierte Auflage.

Aristoteles. Vom Himmel. Von der Seele. Von der Dichtkunst. Eingeleitet und neuübertragen von Olof Gigon. Artemis-Verlag, Zurich. 1950.

Aristotelis Physica. Recognovit brevique adnotatione critica instruxit W. D. Ross. Oxonii, e typographeo Clarendoniano, 1950, 1959, 1960.

Aristotle. Generation of animals. The Loeb Classical Library. Ed. by T. E. Page With an English Translation by A. L. Peck. Harvard Univ. Press, 1963,(1942).

Aristotle. Parts of animals. The Loeb Classical Library. Ed. by G. P. Goold.  Translation, commentaries and appendixes by A. L. Peck. Movement of animals. Progression of animals. Translation by E. S. Forster. Harvard Univ. Press, 1963,(1942).

Aristotle. Metaphysics. The Loeb Classical Library. Ed. by G. P. Goold.  Translation Hugh Tredennick. Harvard Univ. Press, 1989,(1933).

Aristotle. Historia animalium I. Books I-III. Ed. by G. P. Goold. Translated by A. L. Peck 1979 (1965). Historia animalium II. Books IV-VI. Ed. by G. P. Goold. Translated by A. L. Peck. 1984 (1970). History of animals. Books VII-X. Edited and translated by D. M. Balme. Prepared for publication by Allan Gotthelf. 1991. The Loeb Classical Library. Harvard Univ. Press.

Aristotle. On the Heavens. The Loeb Classical Library. With an English Translation by W. K. C. Guthrie. Harvard Univ. Press, 1945, 2000.

Aristote. Du ciel. Texte établi et traduit par Paul Moraux. Introduction Paul Moraux. Paris, Les belles lettres, 1965.

Aristotelis De caelo. Recognovit brevique adnotatione critica instruxit D. J. Allan, Oxonii, e typographeo Clarendoniano, 1961, (1936).

Аристотель. Сочинения в 4-х томах. Академия наук СССР. Институт философии. Издательство “Мысль”: М., 1976.

Много голяма част от съчиненията в превод на английски и с паралелен гръцки текст са публикувани в томове от поредицата The Loeb Classical Library, а на френски, също с паралелен гръцки текст – в многотомното издание на Les belles lettres.

 

                      Някои общи интерпретации на други езици за първата и втората философия на Аристотел:

Anagnostopoulos, G. (ed.) A Companion to Aristotle. 2009. Wiley-Blackwell.

Arnim, H. von. Die Entstehung der Gotteslehre des Aristoteles, Wien und Leipzig, 1931.

Arnoldt, U. Die Entelechie. Systematik bei Platon und Aristoteles, Wien und München, 1960, S. 141–240.

Aubenque, P. Le problème de l’être chez Aristote.  Essai sur la problématique aristotélicienne. Paris, 1962.

Balme, D. Development of Biology in Aristotle and Theophrastus. Theory of Spontaneous Generation, PHRONESIS, VII, 1962.

Barnes, J.,  M. Schofield and R. Sorabji (ed.).  Articles on Aristotle. London, vol.  I-IV, 1975-1979. Especially vol. IV

Barnes, Jonathan (ed.). The Cambridge Companion to Aristotle. Cambridge Univ. Press, 1995.

Bodnár, István. Teleology Across Natures. In: Rhizai, vol. II. No1, 2005. p. 9-30.

Brentano, Fr. On the Several Senses of Being in Aristotle, Berkeley, 1975 (Von der mannigfachen Bedeutungen des Seinden nach Aristoteles, 1862).

Brentano, Fr. Aristoteles und seine Weltanschauung, Hamburg, 1977 (1911).

 

Brisson, L. Le même et Vautre dans la structure ontologique du „Timée“ de Platon, Paris, 1974.

Brisson, L. Platon. Timée. Critias. Paris, 1992. Traduction inédite, introduction et notes par Luc Brisson.

Brisson, L., W. Meyerstein. Inventing the Universe. Plato’s „Timaeus“, the Big Bang and the Problem of Scientific knowledge, Albany, 1995.

Brunschwig, Jacques and Geoffrey E. R. Lloyd (eds.) A Guide to Greek Thought. Major Figures and Trends. The Belknap Press of Harvard University Press. 2003.

Burnyeat, Myles. The Theaetetus of Plato. With a translation of Plato’s Theaetetus by M. J. Levett, revised by Myles Burnyeat. Hackett Publishing Company. Indianapolis/Сambridge. 1990.

Burnyeat, Myles and others. Notes on book Eta and Theta of Aristotle’s Metaphysics. Study Aids Monograph No4, Oxford, 1984.

Burnyeat, Myles and others. Notes on book Zeta. Study Aids Monograph No1, Oxford, 1979.

Burnyeat, Myles. Plato on why mathematics is good for the soul. In: British Academy Symposium, 2004, Mathematics and necessity. Essays in the history of Philosophy. Ed. By Timothy Smiley.

Byl, S. Recherches sur les grands traités biologiques d’Aristote: sources ecrites et préjugés. Académie royale de Belgique, 1980.

Cherniss.  H. Aristotle’s Criticism of Plato and the Academy, New York, 1944.

Cherniss.  H. Aristotle’s Criticism of Presocratic Philosophy, New York, 1971.

Cherniss.  H. The Riddle of the Early Academy, Baltimore, 1933 (Die Ältere Academie, Heidelberg, 1966).

Cleary, John J. Aristotle and Mathematics. Aporetic Method in Cosmology and Metaphysics. Vorwort von Hans-Georg Gadamer. E. J. Brill. Leiden-New York-Koln. 1995.

Cleve, F. M. The Giants of Presophistic Greek Philosophy, the Hague, 1965.

Copleston, Fr. A History of Philosophy, London, v. I, v. II, 1976, v. III, 1968.

Dick, D. R. Early Greek Astronomy to Aristotle, Ithaca, New York, 1970.

De Haas, Frans and Jaap Mansfeld (editors). Aristotle: On Generation and Corruption. Book I, Symposium Aristotelicum. Clarendon Press, Oxford, 2004.

Duhem, Pierre. Le Système du Monde. Histoire des doctrines cosmologiques de Platon à Copernic. Tome I: La cosmologie hellenique, 1913, Paris. https://openlibrary.org/books/OL23311978M/Le_syst%C3%A8me_du_monde

Düring, Ing. Aristoteles.  Darstellung und Interpretation seines Denkens, Heidelberg, 1966.

Düring, Ing. and G. E. L. Owen (ed.). Aristotle and Plato in the mid-fourth Century. Papers of the Symposium Aristotelicum held at Oxford in August, 1957. Göteborg, 1957.

Düring, Ing. Aristotle’s Protrepticus and the Sources of its Reconstruction, Göteborg, 1961.

Elders, Leo. Aristotle’s Cosmology. A commentary on the De caelo. Assen, 1966.

Elders, Leo. Aristotle’s Theology. A commentary on Book Lambda of the Metaphysics. Van Corcum, Assen, 1972.

Engels, E.-M. Die Teleologie des Lebendigen, Berlin, 1982.

Eucken, R. Geschichte der philosophischen Terminologie, 1964 (1879), Hildesheim.

Fleischer, Margot. Hermeneutische Anthropologie: Platon, Aristoteles. Berlin, 1976.

Frede, Dorothea and B. Reis (eds.). Body and Soul in Ancient Philosophy. Walter de Gruyter. Berlin, New York, 2009.

Frede, M., G. Patzig. Aristoteles, Metaphysik, Buch Z, Text, Übersetzung und Kommentar, Band I, II, München, 1988.

Frede, Michael. Essays in Ancient Philosophy. Minneapolis, 1987.

Furth, Montgomery. Substance, Form and Psyche: an Aristotelean Metaphysics. CUPress, 1988.

Gomperz, Th. A History of Ancient Philosophy, v. I, II, III, IV, London, 1969.

Gotthelf, A. (ed.) Aristotle on Nature and Living Things. Bristol, Pitsburgh 1985.

Gotthelf, A., J. G. Lennox (ed.) Philosophical Issues in Aristotle’s Biology. Cambridge 1987.

Furley, David (ed.) Routledge History of Philosophy. Vol. II. From Aristotle to Augustine. 1997.

Gentzler, Jyl. (ed.) Method in Ancient Philosophy., Clarendon Press, Oxford, 1998.

Gill, Mary Louise and Pierre Pellegrin (eds.). A Companion to Ancient Philosophy. Blackwell Publishing 2006.

Gilson, Ét. L’être et l’essence, Paris, 1974.

Gilson, Ét. D’Aristote à Darwin et retour. Essai sur quelques constantes de la biophilosophie, Paris, Vrin, 1971.

Gomperz, Th. A History of Ancient Philosophy, v. IV, London,1969.

Graham, D. W. Aristotle’s Two Systems, Oxford, 1987.

Gregorić, Pavel. Aristotle on the Common Sense. Oxford UP. 2007.

Guthrie, W. K. C. A History of Greek Philosophy. Cambridge University Press, vol. VI: Aristotle. An encounter, 1983.

Happ, H. Hyle. Studien zum aristotelischen Materie-Begriff, W. de Gruyter, 1971.

Hartmann, N. Zur Lehre vom Eidos bei Platon und Aristoteles, Berlin, 1941.

Heidegger, M. Vom Wesen und Begriff der φύσις. Aristoteles, Physik, B, I. – In: Wegmarken, Fr. am Main, 1978 (2 Aufl.).

Jaeger, W. Aristoteles.  Grundlegung einer Geschichte seiner Entwicklung, Berlin, 1923. (Aristotle.  Fundamentals of the History of his Development, Oxford, 1934).

Jaeger, W. Die Theologie der frühen Griechischen Denker, Stuttgart, 1964.

Jaeger, W. Das Pneuma im Lykeion, HERMES, 48, 1913.

Johansen, Thomas K. The Powers of Aristotle’s Soul. Oxford UPress, 2012.

Johnson, E. The Argument of Aristotle’s Metaphysics, New York, 1906.

Karfik, Filip. Die Beseelung des Kosmos. Untersuchungen zur Kosmologie, Seelenlehre und Theologie in Platons Phaidon und Timaios. K. G. Saur, Muenchen und Leipzig, 2004.

Karfίk, Filip.What the mortal parts of the soul really are? In: Rhizai. A journal for ancient philosophy and science. Vol. II, No2, p. 197-218.

Krämer, H.-J. Grundbegriffe akademischer Dialektik in den biologischen Schriften von Aristoteles und Teophrast. Rheinisches Museum, 1968.

Kullmann, Wolfgang. Aristoteles und die moderne Wissenschaft. Franz Steiner Verlag, Stuttgart, 1998.

Kullmann, Wolfgang. Wissenschaft und Methode: Interpretationen zur aristotelischen Theorie der Naturwissenschaft. Berlin, Walter de Gruyter, 1974.

Kraut, Richard (ed.). The Cambridge Companion to Plato. Cambridge Univ. Press, 2005.

Kirk, G.S., J. E. Raven and M. Schofield. The Presocratic Philosophers. Second Edition. CUP, 2006.

Lefèvre, Ch. Sur l’evolution d’Aristote en psychologie, Louvain, 1972.

Lefèvre, Ch. Quinta natura et psychologie aristotélicienne. – Revue philosophique de Louvain, 69, 1971.

Lloyd, G. E. R. Aristotle: the Growth and Structure of his Thought, Cambridge, 1968.

Lloyd, G. E. R. and G. E. L. Owen (eds). Aristotle on Mind and the Senses. Proceedungs of the 7th Symposium Aristotelicum, ed. G. E. R., Cambridge, 1978.

Long, A. A. (ed.) The Cambridge Companion to Early Greek philosophy. C ambridge Univ. Press, 1999.

Mansion, S (ed.). Aristote et les problèmes de méthode. Proceedings of the 2nd Symposium Aristotelicum, ed. S. Mansion, Louvain, 1961.

Maritain, J., On the Use of Philosophy. Princeton University Press,1961.

Maritain, J., Science and Wisdom. The Centenary Press, London, 1940, 1944.

Nightingale, A. W. Spectacles of Truth in Classical Greek Philosophy. Theoria in its Cultural Context. CUPress, 2004.

Nussbaum, Martha and A. O. Rorty (eds.). Essays on Aristotle’s De anima. 1995.

Nuyens, Fr. L’évolution de la psychologie d’Aristote, Louvain, 1948, 1973 (Ontwikkelingsmomenten in de zielkunde van Aristoteles, Amsterdam, 1939).

Owens, J. The Doctrine of Being in the Aristotelian “Metaphysics”, Toronto, 1978 (3rd ed.).

 Platonis Dialogi secundum Thrasylli Tetralogias dispositi ex recognitione Caroli Friderici Hermanni. Vol. I-VI, Lipsiae, in aedibus B. G. Teubneri. MDCCCLXXXIII.     

Polansky, Ronald. Aristotle’s De anima. Cambridge UPress, 2007.

 Quinn, F. X. Theory of spontaneous generation according to the ancients. – The Classical Bulletin, Saint-Louis, 1964.

Rabinowitz, W. G. Aristotle’s Protrepticus and the Sources of its Reconstruction, Göteborg, Berkeley and Cambridge, 1957.

Rapp, Christof. Aristoteles. Zur Einführung. Junius-Verlag, Hamburg. 2012.

Rolfes, E. Die Philosophie des Aristoteles als Naturerklaning und Weltanschauung, Leipzig, 1923;

Rose, V. Aristotelis Fragmenta, Leipzig, 1886.

Ross, W. D. Aristotelis Fragmenta Selecta, Oxford, 1955.

Routila, L. Die aristotelische Idee der ersten Philosophie. Untersuchungen zur ontotheologischen Verfassung der Metaphysik des Aristoteles, Amsterdam, 1969.

Shields, Christopher (ed.) The Blackwell Guide to Ancient Philosophy. Blackwell Publishing, 2003.

Snell, B. Die Entdeckung des Geistes, Hamburg, 1955.

Scheffel, W. Aspekte der Platonischen Kosmologie, Leiden, 1976.

Schmitz, H. Die Ideenlehre des Aristoteles, Bonn, Bd., I, II, III, 1985.

Seel, G. Die Aristotelische Modaltheorie, Berlin, 1982.

Solmsen, F. The Vital Heat, the Inborn Pneuma and the Aether. Journal for the History of Science, LXXVII, 1957.

Sorabji, Richard. Necessity, Cause and Blame. Perspectives on Aristotle’s Theory. Duckworth, 1980.

Spaemann, R., R. Low. Die Frage Wozu? Geschichte und Wiederentdeckung des teleologischen Denkens, München, 1981.

Stegmeier, W. Der Substanzbegriff der Metaphysik, 1977.

Stenzel, J. Metaphysic des Altertums, München-Wien, 197L.

Tarán, L. Academica: Plato, Philip of Opus and the Pseudo-Platonic Epinomis. 1975. Memoirs of the American Philosophical Society, vol.107.

Theiler, W. Zur Geschichte der teleologischen Naturbetrachtung bis auf Aristoteles, Berlin, 1965. (2 Aufl.)

Van Riel, Gerd and Pierre Destrée. Ancient Perspectives on Aristotle’s De anima. Leuven UPress, 2009.

 Vlastos, Gregory. Studies in Greek Philosophy. Vol. I, II: Socrates, Plato and their Tradition. Princeton Upress, 1995. Ed. by Daniel Graham.

Wijsenbeek-Wijler, H. Aristotle’s Concept of Soul, Sleep and Dreams. Adolf M. Hakkert Publisher, Amsterdam. 1978.

Ross, W. D. Aristotle, London, 1960 (1923).

Schüssler, Ingeborg. Aristoteles Philosophie und Wissenschaft. 1982.

Sfendoni-Mentzou, Demetra (ed.). Aristotle and Contemporary Science. vol. I-II. New York, 2000.

 

 

 

<under construction>